Анализ от ЕК: България изостава с пълненето на Чирен

Ситуацията в газовия сектор в Европейския съюз е крайно динамична. Наблюдава се съществено намаление на газовите доставки от "Газпром". Най-пресният пример е "Северен поток-1".

Това са част от изводите на проведената преди седмица в Брюксел енергийна среща, цитирани от "Файненшъл таймс".

От ЕК отбелязват, че с напълно спрени доставки са България, Полша, Финландия и други, а Германия, Нидерландия и Италия са с намалени доставки.

Припомняме, че Европа е внесла общо 155 млрд. куб. м. природен газ от Русия през 2021-а, а общото ѝ потребление е близко до 400 млрд. куб м в нормална година.

С цел избягване на енергийната криза в началото на месец юли е приет Регламент за запълване на газовите хранилища. Документът предвижда газовите хранилища в страните от ЕС трябва да са пълни до 80 % до 1 ноември 2022 г. и до 90 % всяка следваща година.

Анализ на ЕК от месец юли показва, че средното ниво на запълненост на хранилищата е около 63 %.

Полша е лидер с над 90 %, докато в България Чирен е под 40 % от капацитета си.

Симулации на ЕК и на газовите системни оператори са показали, че орязването на руския внос през юли означава резерви от 65-71 процента в началото на ноември или под целевите 80 процента, коментира "Блумбърг". Дупката от 30 млрд. куб м газ при по-сурови от нормалните за сезона условия и продължаващи едри доставки на втечнен природен газ създава сериозен риск хранилищата на няколко страни членки на ЕС да се опразнят през април 2023-а. Запълването им през октомври 2023-а пък ще е едва 41 процента.

Анализите посочват, че ЕС се опитва да замести руския газ с внос от Норвегия и Азербайджан, но и с втечнен природен газ от САЩ и Северна Африка.

Цялостно спиране на потоците руски природен газ за ЕС може да ореже БВП на общността с 1.5% при най-песимистичния сценарий на студена зима и неуспех на превантивните мерки на региона за пестене на енергия, показват новите оценки на блока. В проекто-документ на ЕК, чието съдържание са прочели журналисти на агенция "Блумбърг", при средно ниски за сезона зимни температури БВП ще намалее с между 0.6 и 1 процент.