19 април 1939 г. С Директива №19 България обявява своите териториални претенции на Балканите

На 19 април 1939 г. премиерът Георги Кьосеиванов издава директива №19.

С документа официално се признава, че България има териториални аспирации към съседите си. Тъй като не искаме да се караме с Англия, не проявяваме претенциите си към Гърция.

За целта ясно се степенуват българските искания - получаване на Южна Добруджа до границите, определени от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 г., Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. и евентуално предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни покрайнини.

В замяна Българя ще остане неутрална в случай на война, но ако такава все пак избухне, България в никакъв случай няма да воюва с Германия. Всички в Европа знаят, че България иска Южна Добруджа. За целта намираме и подкрепа в лицето на СССР, Италия, Германия, Великобритания и други. Въпросът е как да накараме Румъния да върне Южна Добруджа без война. През юни 1940 г. руснаците дават ултиматум на Румъния да върнат Бесарабия, унгарците си искат Трансилвания. Германия прави арбитраж и румънците връщат териториите. Германия натиска Румъния да се съберат да преговарят с България през август. Тежки преговори. Румънците си искат Балчик и Силистра. Българите искат териториите от Букурещкия мирен договор от юли 1913 г.

Наследникът на Кьосеиванов като премиер - Богдан Филов дори иска да си ги вземе със сила, но не го прави. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. Около 80 000 румънци трябва да се изселят от България и 60 000 българи от територията на Румъния. България е подкрепена от СССР, Германия и Англия. Руснаците подкокоросват България да си върне и Северна Добруджа, а отговора на България е, че не е тя не е луда да граничи със СССР! Започва натиск от страна на Русия за това България да се включи в Tристранният пакт. Това е само временно. Мусолини заявява, че ще нападне Гърция и предлага на България да я нападнат заедно. Идва специалният пратеник на американското правителство Уилям Доневан и убеждава царя да остане неутрален. Идва лично послание Българя да не напада Югославия и Гърция. България няма нищо против, зависи обаче колко дивизии ще и изпратят. Накрая идва и съветски пратеник Аркадий Соболев. Той носи предложение на Борис за пакт, че България няма да воюва с ъс СССР. СССР обещава, че няма да променя строя и ѝ дава Източна и Западна Тракия.

Соболевото предложение е отхвърлено, но в края на 1940-1941 г. трябва вече да се вземе някакво решение и на 20 януари правителството решава да се присъедини към Тристранния пакт, но с по-късна дата. Хитлер трябва да смаже СССР. Той трябва да мине през България, а тя от своя страна трябва да реши как: като приятели или като врагове. Правителството решава, че е по-добре да минат като наши съюзници. На 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт, с който България влиза във войната. Малко след нас и Югославия също се присъединява към пакта. След това в Югославия става преврат и тя сключва ........ със СССР.

На 6 април 1941 г. германска атака срещу Югославия и Гърция. В тази атака не участват български войски, но заради това, че предоставят терен Югославия бомбардира Кюстендил. Май месец български войски заемат Вардарска Македония и Западна Тракия. Там е въведена и гражданска администрация. Прекъсват се мостове, пътища, мостове, училища. Не цяла Западна Македония е дадена на България. Една част се дава на Италия (заради албанците). Те държат и Албания. Западна Тракия: в източната ѝ част (Дедеагач – Свиленград) се въвежда немско администриране. На 22 юли 1941 г. Германия напада СССР.