Калин Димитров пред ФАКТИ: В Украйна децата свикнаха да спят във ваната

Година и половина по-късно… Как хората в Украйна приемат войната? Какви са страховете им? Пред ФАКТИ говори военният експерт Калин Димитров.

- Г-н Димитров, вие често пътувате между България и Украйна. Къде ви намирам в момента?
- Да кажем, че съм някъде по средата между България и Украйна. Доскоро бях на украинска територия.

- И какво е там. Какво е усещането на хората…
- Има голяма разлика в това дали си близо до фронта, или по-далеч. Когато си на повече от 200 км от зоната на бойните действия, животът си тече нормално.

- Населението как приема нещата…
- Като цяло в един момент населението някак привикна и сега по-малко реагира. Но не трябва да забравяме, че по 3-4 пъти на ден се чуват сирени за въздушна тревога. Продължават да се пазят хората, но не както бе в началото. Населението привикна да реагира на тези сирени, но сега повечето хора излизат в коридорите, влизат в баните, където няма външни стени. Това е реакцията им по време на тревогите. Както вече започнахме да се шегуваме, децата свикнаха да спят във ваната.

- Мина близо година и половина от началото на войната - живот в страх. Колко е голям страхът днес?
- Колкото и да е странно, страхът и нещо, с което се свиква. Нивото на усещането за опасност в обществото днес не е като през май месец 2022-а, примерно. В районите, които са по-далеч от бойните действия, хората продължават да живеят, раждат се деца, женят се. Животът не е спрял, защото има война.

- В каква фаза се намират военните действия? Изпълнява ли се планът на контраофанзивата…
- Трудно ми е да кажа в каква фаза са военните действия. Генералният щаб на Украйна призова към „информационна тишина“. В момента много се спекулира с това, защото „тишината“ дава малко информация и това води до спекулации. Какви са реалните бойни действия, каква е тяхната цел, какви сили и средства трябват и действат… И това е тактика. Трябва да се знае обаче, че много голяма част от резервите на украинската армия не са активирани. Така че в момента не можем да говорим и да задаваме някакви предварителни очаквания към контранастъплението. И това е така, защото реално ние не знаем какъв е планът, за да кажем какво и как точно се изпълнява. Като цяло контраофанзивата се забави, защото се чакаше голяма част от военната помощ от съюзниците на Украйна от Европа и САЩ. Тези, които са имали някакви очаквания, че контраофанзивата ще е бърза, са имали абсолютно нереалистични очаквания. Според мен офанзивата на Украйна по-скоро ще прилича на Херсонската офанзива, която от самото си начало беше изключително бавна. Беше свързана с обграждане на противника. И в момента, когато се видя, че руските сили от другата страна на Днепър са отслабени, нещата се развиха доста по-бързо. Имаме военни действия вече повече от година, а това означава, че имаме и организирана отбрана. Тук нямаме някакво бързане. Имаме цели. Според мен се гонят две цели. Минималната цел е прогонването на руските военни от територията на Украйна каквато бе тя преди началото на войната. Програмата максимум е излизането на границите на Украйна от 1991 година.

- Когато Крим е украински…
- Точно така.

- Как гледате на действията на Пригожин, който тръгна към Москва. Какъв бе отзвукът на това в Украйна…
- Прочитът на всичко това, което се случи в Русия, в Украйна бе, че наблюдателите на действията на Пригожин си бяха купили пуканки. Вижте, никой не е очаквал, който е с достатъчно акъл в главата, че това действие на Пригожин ще постигне някакви кой знае какви резултати. Дори и да прием, че би се стигнало до някаква смяна на ръководството в Кремъл, положението за Украйна щеше да продължи да е същото. Със сигурност в Кремъл има и други ястреби. Нещата по-скоро за мен бяха плод на някакво вътрешно руско действие, което така и не стана ясно какво цели. Явно Пригожин може би очакваше много по-силна подкрепа от военните, които трябваше да запазят в по-голяма степен неутралитет, но не стана. Има и нещо друго. Изваждането на частната армия „Вагнер“ от уравнението война Русия-Украйна означава изваждането на едно голямо като количество формирование, което имаше своята ефективност на бойното поле в Украйна. Това никой не може да го отрече. Да, че тези успехи стъпиха на базата на човешки жертви, е така, но ефект имаше. И сега, когато „Вагнер“ се вади от уравнението, това ще си проличи. Дори и тези части от „Вагнер“, които подпишат договори с армията на Руската Федерация, не очаквам, че ще са толкова ефективни. По-скоро съм склонен да мисля, че те няма да бъдат тази военната заплаха за Украйна, която бяха като „Вагнер“. Просто има разлика в управлението на тези хора – едно е като частна армия, друго е като от армията на Русия.

- И в същото време ние още спорим дали да дадем оръжие на Украйна. Можем ли да кажем, че то вече е официално?
- Тук трябва и нека да бъдем коректни. Да се подкрепя Украйна има решения на 47-то и 48-то Народно събрание. Първото бе едно доста компромисно решение за военно-техническа помощ на Украйна, но през миналата година парламентът обяви ясно подкрепата си. Така че това, което правим в момента, е да изпълняваме тези решения на парламента. Това, че служебното правителство си позволяваше да игнорира решенията на Народното събрание, че някак се опитваше да протака неща, днес виждаме, че това не се случва. Нещата не се разминаха. Но така е не само при нас. Ако направим паралел и погледнем гласуването в американския Конгрес, в германския Бундестаг, то и там има политически сили, които са против. В крайна сметка е важно какво се прави.

- Визитата на Володимир Зеленски в България как се посрещна и как се отрази в Украйна?
- Основното нещо, което се отрази, но така бе и в световните медии, бе да се извади тази словесна престрелка между президента Румен Радев и президента Володимр Зеленски. Така че общо взето с това станахме известни, което е малко тъжно, но това е положението.